Не съм онази сладката, милата, нежната.
Понякога горча, боля, кървя, лекувам раните с пелин.
Ще отразя това, което носиш, то е и в мен.
Копнежите и воплите, усещанията, които държиш в плен.
Яростно прикриваш,
защитаваш от света.
Ще ти припомням, па макар да ме презираш,
ще ти припомням самостта.
Отхвърлените части прочети ги в моите очи.
Макар за теб да съм невидима, себе си ти погледни.
Това си ти.
Избягай, ако можеш.
Дори да се отдалечиш, ще бъда и в съня да те тревожа – не си в света да спиш.
Не да напредваш в илюзията на заетостта с дела, които ти прилягат, а в срещата с твоята Душа, която старателно избягваш.
Нали за нея ти дойде?
Нали ѝ даде дума да я срещнеш?
Сега, когато те зове, не искаш тази среща.
Но тя е тук…
Витае и те наблюдава.
Усеща всяка молекула.
Бездомна чака вратата да отвориш, а ти с нея не говориш.
Добре, човешкото ти право тя няма никога да наруши.
Залости вратата здраво.
Има ключ, минава през стени.
Иска ти да ѝ отвориш. Неканена не ще се настани.
За кой ли не, врата отвори.
Душата ти нашепва:
„Отвори!“
18.04.26г 12:54ч
Ако това послание докосна душата ти, сподели го. Доведи ценните си приятели при нас, в Новата Земя.
