Живея между световете.
Превръщам болката в огън, в цъфнало дърво и почва, напоена от сълзите.
Камъкът запява песен, в мъката си оживява.
А дървото в миг нелесен клони тихичко развява.
Птиците разказват на природата спомени за вечни времена.
Сменят се сезоните и хората, вечна си остава тя.
Преминаваме през битието търсещи, любящи и съграждащи.
Бурята ни оживява, стари пластове отвява.
Сменя си змията кожата.
Мъдрост нова завещава.
Разбираш, че тревогите носят знака на промяната.
Чута е душата и видяна.
Настанена в нас, танцува.
Излекувала е рани и напред с любов щурмува.
Приказка за сътворението, пише се в движение.
Езерото е красиво.
В реката – истинско и живо.
Пълноводни продължаваме своя свят да напояваме.
Носим огъня свещен и водата с вечния обмен.
Почвата е здрава, небето е широко.
За нас какво остава – да летим високо!
Да плуваме дълбоко.
Да танцуваме и пеем, в сътворението да живеем.
19.04.26 г. 19:12ч.
