Поток в Н🌍вата Земя

Крепостта на обидата

Да се обидя на обидата?
Та аз съм я живяла хиляди години.
Обидата ми бе сестра.
Приятелка доверена, любима.
Разказваше ми приказки красиви за царство на отхвърленост и отчужденост.
Живеех в него със залостени врати.
За нея бе Велико време.

Обидата е минало и проявена същност в продължение на хиляди лета.
Днес живея в Любовта.
В обителта на Свободата.
На истината за съдбата.

За всеки изборът е доброволен.
Коя врата ще отвориш и затвориш.
В миг един ще се разтварят всичките врати и няма да живееш в крепост.
А в свободата на ефира.
Без сътворение дори.
Просто ти и ти.

15.06.26г.14:38ч

One comment on “Крепостта на обидата”

  1. Дария здравейте.
    Гледах беседата от Казанлък и имам въпрос за кристалите като бял – планинския кристал върши ли
    работа и черен турмалин като черен кристал. Или да търся друг. И големината на кристала важна ли e. И трябва ди да пречистваме кристалите особенно черния.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *