Да се обидя на обидата?
Та аз съм я живяла хиляди години.
Обидата ми бе сестра.
Приятелка доверена, любима.
Разказваше ми приказки красиви за царство на отхвърленост и отчужденост.
Живеех в него със залостени врати.
За нея бе Велико време.
Обидата е минало и проявена същност в продължение на хиляди лета.
Днес живея в Любовта.
В обителта на Свободата.
На истината за съдбата.
За всеки изборът е доброволен.
Коя врата ще отвориш и затвориш.
В миг един ще се разтварят всичките врати и няма да живееш в крепост.
А в свободата на ефира.
Без сътворение дори.
Просто ти и ти.
15.06.26г.14:38ч
