Самостта така се ражда и нови структури изгражда.
Дълбоко те възстановява.
Припомня съкровената ти същност.
Въпростите от теб към теб прииждат.
Проправят пътя, осветяват.
Не те оставят да заспиш в заблудата на сътвореното.
То е частица от невидимото в теб и отговорите го правят видимо.
Разширяват и намесват пъзела на външната среда.
Като перли, една до една превръщат живота в огърлица от осъзнати части в цялостта.
Центърът е вечен.
В него има всичко.
Яснотата ти дарява смисъл епизодичен.
Няма край в разширението.
Не достига ни слуха, ни зрението, за да чуеш и да видиш всичко, за това се случва споредично.
Щом нивото се качи и достигнеш дълбини, съзнанието се разшири, глътка въздух поеми, на осазнатото се наслади.
Колкото можеш, вземи.
Колкото успееш приложи.
Към себе си бъди любяща
Плати цената си за щастието.
18.04.26г. 12:30ч
