Отиваш си от този свят с отворени ръце.
Не носиш нищо в просторното небе.
Какъв е смисълът в живота да минаваш с юмруци стиснати и здрави?
Да стискаш в шепите живота,
любов, блага и радостта.
Да пазиш своята голгота от страх да не изгубиш придобито.
Тече животът между пръстите.
На пясъка се наслади.
Секунди, мигове и вечност –
с доверие ги приеми.
И пускай всяка суета.
Красивото и грозното.
Надеждата и гордостта.
Приемай и отдавай в естеството на свободата в твоята душа.
Не ставай роб на ежедневието.
На миналото с труд градено.
Което е за теб, ще бъде.
Което не, ще си отиде.
Оставаш ти през вечността
и там се трупат придобивките
от мигове дарена светлина,
приела в себе си вселени.
21.05.26г 11.04ч
