Поток в Н🌍вата Земя

Последният вопъл


Ти беше последният вопъл за обич, преди да отворя очи.
Преди да намеря себе си,
към теб се стремях да ме отразиш.

Да ме усетиш с моите слабости.
С моята нежност и сила.
Да ти даря и приема взаимност.
Да се усетя обичана истински.

Ти бе последният вопъл за обич.
Днес всичко пулсира в мен.
Продължавам щастлива и истинска да нося кода – Човек.

В пълнотата на моята цялост.
В свободата на своята истина.
В любовта, слята изцяло.
В радостта.
В своето огледало.

15.05.26г. 23:35 ч


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *