Задоволих човешките си нужди, душа и тяло в едно цяло. Желания и суета, премина и това.
И все не стигаше да съм щастлив/а, не чувствах истинския зов и трепета жадуван, носещ името Любов.
Тя повика ме и ми отвори. Допусна ме в обителта. Щом зърнах нейните простори, прииска ми се да ги споделя.
Затова споделям трепетни вълни, прииждащи от истинско поле. Докосват нашите души, за да преминем в храма ѝ всевечен.
И щом навлезем и останем, усещаме онази пълнота, която, изцелила всички рани, прегръща нашата душа.
И става чудото на единението, Душата се венчава за Духа и заедно в единно цяло споделят се с цялостта.
28.12.25 г.14:37ч.
Линк за поръчка на книги ⬇️
https://forms.gle/6UBaNsbd7tgW8NV9A
