Напояваш пустинята бавно и качествено.
Облагородяваш земята с присъствие действено.
Обикаляш планетата, зареждаш я с обич.
Искри ти Душата и хората топли.
Духът ти проправя пътеките устремно.
Живееш Душата си, споделен с Живота.
И Той те обича, Земята прегръща.
След дългия път не си същият.
Озарен, окрилен, забравил за тръните.
Възкръсна сега и полетя.
11.11.25 11.27
Цветелина Добрева
79ти стих от Есенния цикъл 🍁🍂
Линк за поръчка на книги ⬇️
https://forms.gle/6UBaNsbd7tgW8NV9A
