Поток в Н🌍вата Земя

Отстояване

Ако ти разкажа моята съдба,
ще плачеш с мен до сутринта.
Ако ми разкажеш своите неволи,
ще ги усетя като свои.

Усещам болката и радостта,
която въпреки живеем.
И въпреки творим, градим,
раздаваме, създаваме простори.

Това е силата.
Това е Любовта.
Взаимността.
Решението да сме светлина. Признали мрака в себе си и в света.
Да продължим да носим добротата.

Да продължим да любим,
да сияем, не защото сме дарени,
а въпреки да отстоим,
решението да сме цели.

26.08.26 г. 19:35 ч.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *