Тя ще ти говори вместо мен,
както аз говорих с теб безмълвно.
Чувах на сърцето ти зова,
мислите и страховете.
Не отрони нито звук
и в безмълвието се открих.
Камък бях и проговорих.
Лед студен – превърнах се в жарава.
Спомних си живота изначално.
Бариерите, студа и всяка зидана стена.
Виждах себе си как се отказвам
от трепета на любовта.
Ползвах го като гориво.
Ползва го и ти.
В тишината се открихме.
Тя ще ти говори,
както с мен говориш ти.
Тя ще ти разкаже за вселените.
Слушай медения глас,
който в теб ще се роди,
както в мен роди се ти.
Тя ще ти дари живота.
Споменът, че жив си тук.
Тя е твоята голгота.
Жив бъди и остани.
24.08.26 г. 16:48
