Провъзгласените мигове.
Усмивки пред камери.
Фалшиви илюзии.
Портретни карикатури
на опит за щастие,
На жажда за власт.
На приливни стимули да бъдеш в час с изискванията на тълпата.
С илюзията на показността,
прикрила тъгата и истината за същността.
Нюанси на щастие
без досег до радост —
е доза нещастие
в полето на самостта.
А тя, радостта, извира отвътре.
Прелива, трепти в нюанса на истината.
Не се нуждае от нищо встрани,
Тя нежно шепти: „Бъди какъвто си“.
5 юни 2026 г., 16:15 ч.
Поздрав с една песен по стих от Потока в Новата Земя, който се е родил в миг на тишина, завърнал ме към самостта. Благодаря на Душата,която облече стиха в красива мелодия!
