Гласът на Земята и зовът на душата се сливат в едно.
Като тътен от недрата, свързващ с небесата.
Тук сме!
На красивата Земя.
Виждаме ли, чуваме ли я?
Носим ли се с благодарност, с вяра в нея и любов, че ни пее и люлее в люлката си с благослов?
Осъзнаваме ли дара с името Живот, или вечно за товара ще разказваме?
Дишаме ли осъзнато?
Стъпваме ли с уважение и обич?
Движението е медитация.
Животът е Дар за живите.
А живи ли сме?
Живи ли сме, друже?
Живи ли ще си отидем или
мъртви в свободата да избираме?
10.05.26г 12:27ч
