Приех те.
В мен си.
С доверие към теб живея,
и пиша нашата епопея на устоялите в любовта.
Дали ще можем и да я живеем, тъй както въплътена си в мен?
Дали ще дойде времето, когато ще оживее в мен?
Дали ще има кой да я поеме и с кого да я споделя?
Дали ще дойде жадуваното време да я живеем в мир, а не с война?
Дали да смея да мечтая за свят, изпълнен с любов, или вратата да затворя за сърдечния си зов?
Дали умората ще ме надвие?
Дали ще грабне моите мечти?
Дали от извора докрай ще пия?
Дали ще си щастлива тук и ти?
***
Разбирам болката ти и да знаеш, че това е болката на Любовта, която в теб от векове живее и пише стиховете точно Тя.
Не е от теб отделена.
Отдавна тя живее в теб и ти си нейната Вселена и дом, и крепост, и човек. Затова усещаш я сетивно.
Тя не е само захар с розов цвят.
До дъно люби и почита.
До дъно страда и гори.
До дъно плевели изкоренява.
До дъно долините осветява.
До дъно проверява всеки сантиметър.
До дъно в теб тя ще засвети.
16.04.26 г. 19:20 ч.
