Не ме зазиждай в камък, аз съм тук.
Живея, дишам, ходя по земята.
Макар да няма и от теб ни звук, усещам паметта ни слята.
Не ме търси в отвъдното, на мисъл разстояние или в далечината скрит.
Аз имам живото дихание.
Ела и приседни до мен,
дори да не изричаш звук.
Постой в живия живот.
Опитай сладкото, соленото.
Вдигни глава и погледни очите ми, там ще намериш своите очи.
Дори да завали, постой, докато дъгата в нас изгрее.
И после тихо си върви.
Не ме зазиждай, искам да живея.
11.02.26 г. 00:02 ч.
