Виждам огъня.
Усещам докосването.
Отвори вратата на спотаената страст, пазена за Създателя.
Заля ме вълна като призив и вопъл, изливащ се наелектризиращ и водещ към нищото, пълно с всичко. Приемам, което е вместимо с Волята на Творението.
Изпраща и посреща себе си чрез нас.
Боя се, че това, което виждаш, не е човекът предавател на невидимото.
И затова, макар и поласкана, не се отъждествявам с Източника, който проговори ти чрез мен.
Зовът му чух и твоя уважавам с човешка и божествена проява.
Не знам какво е и не мога да го обясня, не се тълкува случване от вечността.
22.01.26. 16:30
